Аннотация |
Статья посвящена одному из эпизодов церковной борьбы за Болгарию между Римом и Константинополем в 60-х гг. ΙΧ в. Рассматриваются ответы папы Николая Ι болгарам и в частности 92-й ответ, в котором он разделяет патриархаты на «настоящие», т. е.основанные св. апостолом Петром, либо его учениками (Римский, Александрийский, Антиохийский), и ненастоящие, т.е. не основанные апостолами (Константинопольский, Иерусалимский). Эта теория восходит к папе Иннокентию Ι и Льву Великому. Именно на основании ее легаты папы Льва отвергли 28 правило Халкидонского собора. Эту теорию папа Николай Ι попытался использовать как в борьбе против Константинополя, так и для закрепления власти над Болгарией. Эта политика потерпела фиаско: в 869 г. папские легаты были вынуждены признать второе место Константинополя, и в том же году Болгарская церковь ушла из юрисдикции Рима. Причины поражения Рима кроются, в частности, и в архаизирующем и недостаточно гибком каноническом сознании. |
Список цитируемой литературы |
- Вальденберг, Владимир Евграфович. История византийской политической литературы в связи с историей философских течений и законодательства. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 2008. 535 с.
Василик, Владимир Владимирович. Происхождение патриаршества // Патриарх и Собор. Архиерейский и Поместный Соборы Русской Православной Церкви 2009 г. Москва: Издательство Московской Академии и семинарии. 360 с. Грецки извори за история на България. Т. 4. София: Издательство за българската академия на науките, 1964. 450 с. Дворник, Франтишек. Идея апостольства в Византии и легенда об апостоле Андрее / Пер. с англ. Санкт-Петербург: ИЦ «Гуманитарная Академия», 2007. (Via Sacra; I). 384 с. Златарски, Васил. Въпросът за български патриарх пред папата в 866 г. // Преглед: (Прил. на «Църковен вестник»). 1907. Кн. 1. С. 1-25. Златарски, Васил. Причините за покръщаването и сетнините му // Споменна книга за 1000 г. от смъртта на цар Борис. София, 1907. С. 31–62. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. София: Издательство за българската академия на науките, 1971. T. 1. Ч. 1. 485 с. (репринт). Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. София: Издательство за българската академия на науките, 1972. Т. 1. Ч. 2. 893 с. (репринт). Златарски, Васил. Как е бил разрешен българският църковен въпрос в 870 г. // Духовна култура. 1920. Кн. 1. С. 49–63. Иеромонах Каллист. Номоканон Фотия. Москва: Синодальная типография, 1897. 311 c. Иванов, Сергей Аркадьевич. Византийское миссионерство: можно ли сделать из варвара христианина? Москва: Языки славянской культуры, 2003. 375 с. Кассиан Безобразов, епископ. Христос и первое христианское поколение. Москва: Свято-Тихоновский Богословский Институт, 2001. 555 с. Латинските извори на българската история. Т. II. София: Издательство за българската академия на науките, 1960. 410 с. Литаврин, Геннадий Григорьевич. Введение христианства в Болгарии (IX – начало Х в.) // Принятие христианства народами Центральной и Юго-Восточной Европы и крещение Руси. Москва: Наука, 1988. С. 30–67. Медведев, Игорь Павлович. Развитие правовой науки // Культура Византии VII–XII в. Москва: Наука, 1989. С. 217–240. Никодим Милаш, епископ. Кирил и Методие. Београд: Штампарia Митрополии, 1901. 300 c. Никодим Милаш, епископ. Правила православной Церкви. Т. 1. Cанкт-Петербург: Издательство Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1911. 640 с.
- Николова, Бистра. Устройство и управление на Българската православна църква (IX–XIV вв.). София: Издательство за българската академия на науките, 1997. 270 c.
Николова, Бистра. Неравният път на признанието: Каноничното положение на Българската църква през Средновековието. София: Гутенберг, 2001. 300 с. Петр Люилье, архиепископ. Правила первых четырех вселенских соборов. Москва: Издательство Сретенского монастыря. Московская Духовная Академия, 2005. 527 с. Снегаров, Иван. Учредяване на Българската православна църква // Македонски преглед. 1932. Кн. 8. С. 1–42. Снегаров, Иван. Християнството в България преди покръстването на кн. Борис (865 г.) // Македонски преглед. 1933. Т. 5. С. 1–31. Снегаров, Иван. В коя година се е покръстил българският княз Борис // Историйски преглед. 1966. Кн. 5. С. 92–99. Снегаров, Иван. 1100 години от покръстването на българския народ. София: Синодално издателство, 1966. 150 c. Събев, Тодор. Автокефалия, патриаршество и удостояване с тях // Десет години Българска патриаршия. София: Синодално издателство, 1963. С. 92–111. Събев, Тодор. Основание на Българската църква — 870 г.: (Подгот. процес, обстановка, фактори, благоприятно решение) // Годишник на Духовна Академията. 1971. Т. 19 (45). С. 21–70. Concilium universale Ephesenum anno 431. Ed. by E. Schwartz, Acta conciliorum oecumenicorum. T. 1. Vol. 1. Pars. 3. Berlin: De Gruyter, 1924–1925. 121 p. Concilium universale Chalcedonense anno 451. Ed. by E. Schwartz, Acta conciliorum oecumenicorum. T. 2. Vol. 1. Pars. 3. Berlin: De Gruyter, 1935. 136 p. Gelasius Papa. Eрistula ad episcopos Dardaniae // Liber Pontificalis. Aviti, Facundi opera omnia. Migne J. P. Patrologiae cursus complectus. Series Latina. T. 59. Parisio: Petit Montrouge, 1859. Col. 1–1084. Gregorius Magnus. Epistula ad Eulogium Alexandrinum. Epistulae. Liber VII. Epistula 40 // Gregorii Magni Opera omnia. Patrologiae cursus complectus. Series Latina. T. 77. Parisio: Petit Montrouge, 1860. Col. 1–1628. Hefele Karl Joseph, Leclercq Henri. Histoire des Conciles. Paris: Letouzey, 1870. T. 4/1. 500 p. Leo Μagnus. Epistula 104 // Leoni Magni opera omnia. Migne J. P. Patrologiae cursus complectus. Series Latina. T. 54. Parisio: Petit Montrouge, 1860. Col. 1–1574. Simeonova, Liliana. Diplomacy of the Letter and the Cross. Photios, Bulgaria and the Papacy, 860s–880s. Amsterdam: A. M. Hakkert, 1998. 434 p.
|